Лекарства против киселини се назначават и консумират отдавна и обикновено това е за дълго.
С течение на времето те станаха достъпни без рецепта (а и доста рекламирани), което отвори широко вратата на самолечението.
След първоначалната еуфория от тяхната ефективност, започнаха да се трупат данни за редица проблеми с дългосрочния им прием, всеки от които може би заслужава отделна статия.
Важно е когато започваме прием на медикамент за по-дълъг период, да мислим и за по-дългосрочните последствия.
В този пост фокусът е в анемията, която може да възникне при прием на лекарства против киселини.
Добре известно е, че стомашната киселина е необходима за усвояване на редица вещества между които желязото.
Като градивен елемент на хемоглобина (въпреки икономичната му употреба), намаленият внос се отразява на качествата на кръвта. Това става особено важно след кръвозагуба, хронични възпалителни и други процеси.
Изглежда логично намаляването на солната киселина в стомаха да нарушава усвояването от организма на редица вещества, между които и желязото, но доскоро нямаше публикувано дирекно доказателство за възможната роля на някои лекарства.
В сп. Gastroenterology наскоро бе публикувано мащабно проучване сред пациенти, които са получавали лекарства за подтискане на стомашната киселинност в продължение на поне две години.(1)
Оказва се, че приемането на тези медикаменти повишава риска от анемия над два пъти и половина. Рискът е нараства с увеличаването на дневната доза и намалява след спирането на терапията.
Очаквано, различните групи лекарства показват различни ефекти.
Така при пациентите, които са приемали инхибитори на протонната помпа 10 години, рискът от анемия е бил над 4 пъти по-висок.
Затова е от голямо значение, преди да се подадем на изкушението за таблетка, да се уточнят причините и да се опита отстраняването им. Ако това не е възможно, трябва да помислим за по-кратки курсове, особено при пациенти с други рискови фактори за анемия.
Защо тогава въобще да ги пием?
Въпросът е дали са ни необходими, колко и (до)кога. Катко казват, изкуството е в дозата.
А иначе, защото когато са нужни, те подобряват качеството на живот, премахват симптомите и предпазват от усложнения.
Содата за хляб потушава веднага паренето и киселините, но ефектът е кратък и проблемите от дългосрочния прием могат да са дори повече.
Ако имате киселини, потърсете квалифицирано мнение, преди да посегнете към хапчето.
Необходимо е лечението да се персонализира – да се настрои и поддържа към специфичните Ви нужди.
Дългосрочно, това ще намали рисковете от усложнения, странични ефекти и ще Ви спести средства.